“Вземете, опитайте, това е нашият хляб.” Спътникът ни във влака между узбекистанските градове Хива и Бухара, около 20-годишно местно момче, тика в ръцете ни няколко парчета лепошка. Лепошката, фина, апетитна и красиво бродирана по средата с дупчици под формата на цветя, е едновременно семпла и апетитна. Жените зад гърба му, които преди малко са се качили на една от малкото междинни гари по 7-часовото трасе, кимат подканващо и продължават да вадят от чантите си буркани с пържено месо, пирожки и д…